Автор: П. Е. Мисковиц, mentalhellth.xyz Следвайте Гласове в ТелеграмМалкълм Харис за

...
Автор: П. Е. Мисковиц, mentalhellth.xyz Следвайте Гласове в ТелеграмМалкълм Харис за
Коментари Харесай

Менталният аспект на технологичния капитализъм. Оцеляване по време на технологична дистопия

Автор: П. Е. Мисковиц, mentalhellth.xyz Следвайте " Гласове " в Телеграм

Малкълм Харис за Пало Алто, оптимизацията на мозъка и битката против нашите софтуерни господари

През 2000-те и 2010-те години нещо обезпокоително се случваше в Пало Алто, Калифорния, макар че то беше считано за едно щастливо и здравословно място: самоубиваха се деца. Смъртните случаи принудиха някои хора да признаят тъмната страна на тази насочена към технологиите общественост. Но никой наподобява нямаше предпочитание да направи нещо по въпроса, като една от аргументите беше, че в случай че се направи нещо, това ще сложи под въпрос самия етос на капитализма от Силициевата котловина. В тази среда израства Малкълм Харис и тя е част от претекстовете му да напише новия си бестселър „ Пало Алто: История на Калифорния, капитализма и света “.

Малкълм беше общителен да одобри да беседва с мен за менталния аспект на софтуерния капитализъм и за това какво можем да създадем, с цел да си върнем контрола от хората, които трансформират света в толкоз депресиращо място.

- Защо решихте да започнете книгата с историята за тези самоубийства?

- Макар книгата да не е тъкмо персонална история, въпреки всичко аз стартирам да пиша от някъде, всички стартират да пишат от някъде. А мястото, от където аз пристигам е това, в книгата разказвам мястото, където съм израсъл. Голяма част от това, което съм се опитал да проучвам, е тази връзка сред това щастливо, сполучливо, здравословно, богато място и казусът с децата, които се самоубиват в него. Разминаването сред това обещаващо място и действителността, беше претърпяно от мен като дете, беше претърпяно и от доста други хора.

- Усещахте ли това отчаяние, подтиснатост или изолираност, до момента в който растяхте там?

- Не беше даже отчаяние. Беше паника, сериозна. Беше плашещо. Всеки път, когато биеше камбаната в клас, разбирахме, че е умряло още едно дете. Беше в действителност ужасно. И цялата общественост го усещаше по този метод. Но в това време, никой не беше в положение да реши казуса, макар че го разбираха. След всичките самоубийства хората схванаха, че учебното заведение оказва прекомерно огромен напън и че е доста мъчно да си дете на това място. Хората нямаха заблуди по отношение на аргументите за всичко това. Но когато се пробваха да създадат нещо, откриха, че са структурно блокирани – не можеха да разрешат нещо, което към този момент беше превърнато в решение. И в последна сметка всички най-после се отказваха и казусът продължаваше да съществува с цялостна мощ, в действителност даже се трансформира в народен. Когато аз растях, Пало Алто имаше изключително високо равнище на юношески самоубийства. Но от този момент, останалата част от страната повече или по-малко доближи Пало Алто.

- Никой ли не желае да признае очевидното – че този метод на живот, това подложено на мощен напън детство, е казусът значително?

- Все още няма публично пояснение. Ако прочетете доклада на Центъра за надзор на заболяванията – в действителност е забавно. Те са отишли на място и са създали 200-страници отчет за самоубийствата, съсредоточени в Пало Алто. И не могат да открият димящото оръжие. Не могат да намерят същинското пояснение. Затова го трансформират в социологическо проучване на сходни клъстери на самоубийства и го отнасят към образците за този феномен. Но аз въобще не го помня по този метод. Само в случай че играеш с данните по избран метод, те могат да придобият тази конструкция. И това се трансформира в най-разпространеното пояснение, макар че не изяснява за какво тези „ клъстъри на самоубийства “ не престават да се образуват в Пало Алто, освен това много непроменяемо през годините. И мисля, че повода е, че не могат да се отнесат структурно към казуса, който към този момент са открили, че е в основата – самата среда предизвиква тези проблеми. Затова трябваше да измислят друго пояснение.

- Това припомня на аналогията, която аз употребявам – в края на улицата има електроцентрала, която предизвиква рак на всички в близост, и ние желаеме да приказваме за рака, само че никой не показва електроцентралата като причина.

- Да, мисля, че това е напълно правилно. Електроцентралата в този случай е призракът, обсебил това място – с неговата историческа отговорност, с наследството му от заселниците и колонизаторите.

- Смятате ли, че уроците от Пало Алто са относими и към останалата част от страната във връзка с епидемията от самоубийства и гибелта от обезсърчение?

- Да, мисля че ние постоянно мислим за това по погрешен метод. Защото една система, която взема решение дали обещано нещо е проблем или е решение, не се води от човешката логичност, а от капитала – нещата, които ние считаме за проблем, за тази система в действителност са решение. Затова една от дилемите ми в тази книга беше да се опитам да схвана защо са решение децата на Пало Алто, за какво системата има потребност от хора, които са направени по този метод? Каква е задачата на това? Защото мисля, че в действителност има някаква цел. Това е световно, историческо решение на казуса по какъв начин неравенството в света от 20 век да продължи да се поддържа и в 21 век. И това е доста сложен исторически проблем за решение, който по разнообразни способи е стоварен върху гърбовете на американските деца.

- Интересно е, че Пало Алто – мястото на тази зараза от самоубийства – е също и мястото, където са направени доста от изобретенията, които в този момент упрекваме за рецесията на нашето психологично здраве. Интернет и обществените медии постоянно са се считали за един тип нереални технологии, в диаметралност на съответните изобретения на съответни хора от съответно място.

- Хората постоянно преглеждат това като причинно-следствена връзка, като да вземем за пример: имаме подобен растеж на депресията и самонараняванията измежду младежите, а имаме и повишаване на смарт телефоните. И става елементарно да се свържат тези две неща. Но може да има и трето нещо, което предизвиква първите две, и това е пренебрегването на благосъстоянието на хората. Структурното неуважение на човешкото богатство може както да депресира децата, по този начин и да ги кара да губят времето си в телефонните игри и обществените медии.

Вълната от самоубийства в Пало Алто обче не е породена от смарт телефоните – тя стартира при започване на 2000те години. А тогава нямаше смарт телефони и интерент не беше още толкоз застъпен в живота ни. Ние не бяхме депресирани от обществените мрежи.

- Мислите, че виновността за психологичното здраве на децата през днешния ден неправилно се хвърля върху обществените мрежи и интернет?

- Не мисля, че има задоволително мощни доказателства за връзката сред двете неща. Не мисля, че прекарването на през целия ден в обществените медии, настрана от връстниците, и общуването със света по този метод, ще окаже позитивно влияние за положителното психологично здраве. Но не мисля и че има доста доказателства, че обществените мрежи са повода сами по себе си. Би било по-добре да разгледаме обществените мрежи и телефоните като част от общата обществена констелация, която можем да опишем като технодепресия на късния капитализъм.

- Да, мисля че и аз като цяло споделям същото – телефоните са признак на по-голям проблем. А той е обвързван с това, което капитализмът изисква от нас през днешния ден – да бъдем непрекъснато изолирани един от различен, непрекъснато да произвеждаме и продаваме личния си имидж. Не самите обществените мрежи, а обществените мрежи дружно с изолацията, са нужни за действието на капитализма.

- Да, повода не е безусловно едно обещано нещо. Могат да са доста неща, които са неделима част от повода. Намирам за необичайно, че хора, които настояват, че обществените мрежи са повода, в действителност не желаят да създадат нищо, с цел да я отстранят. Ако знаете, че това е изключителна заплаха за здравето на децата, не бихте ли желали незабавно да пандизите всички тези компании и да възбраните обществените мрежи? Според мен това приказва, че те не имат вяра в реалност, че това е единствената и директна причина.

- Но даже и да вярваш, че те са директната причина, това би било като да кажеш „ забранете фабриките “ по време на индустриална гражданска война. Искам да кажа, не може просто да забраниш нещо, което е интегрална част от действието на капитализма.

- Точно по този начин. Обществото не разполага с способи да упражнява надзор върху частните компании. Това не се възприема като нещо, което можем да създадем незабавно. И мисля, че този факт е по-депресиращ от всичко останало – не самите телефони, а фактът, че нямаме надзор над телефоните, нямаме надзор над каквото и да било в нашето общество. Привикването да сме безпомощни е най-тъжното нещо.

- Какво тогава е решението на тази рецесия на технодепресия?

- Мисля, че можем да потърсим решения в историята. В книгата описвам за това по какъв начин през 60те години новото ляво се оказва в пряк спор с тех промишлеността на голям брой разнообразни фронтове. Ние някак сме възприели теорията, че лявото е за технологиите, че е протехнологично. Но през 60-те години те не просто са твърдeли, че технологиите унищожават културата и трансформират всички в конформисти, само че са разбирали и ролята им в геополитиката. И по тази причина са взривявали компютърни центрове и такива неща. По време на окупацията на университетската компютърна лаборатория протестиращите в Станфорд са изтъквали аргумента за надзор от обществото над актуалните технологии.

Ето кое е значимо – концепцията, че обществото може да насочва технологиите, а не технологиите да ръководят обществото. Ние не сме подчинени на някаква универсална градация на транзисторите. Ние можем по политически път да изземем тези системи и да ги управляваме съгласно нормативните хрумвания за човешко богатство. Това е радикална концепция, само че тя може да бъде определяна на общинско равнище, а освен на национално равнище. Можем ние сами да решаваме по какъв начин да работят технологиите.

- Как се вписват дрогата и психологичното здраве във всичко това? Силициевата котловина като че ли постоянно е била захласната от менталното рационализиране и менталната работливост. Как тяхното виждане за човешкия мозък се вписва във всичко това?

- Въпросът е в оптимизацията и непрекъснатото усъвършенстване на това, което те схващат като най-хубав човешки материал. Това представляваше евгениката – форма на човешка оптимизация. Огромна част от технологиите, основани в Силициевата котловина, имаха за цел да се създадат „ опитни “ човеци, които могат да влияят върху света във все по-голям и по-голям мащаб. Ако всички имат мечове, един в действителност умел човек ще се отличи от останалите. Но в случай че изобретиш бомба, тогава един в действителност умел човек може самичък да завоюва цялата война. Така че това беше тактика за опазване на неравенството – да се усъвършенстват и усъвършенстват индивидите, и по-специално американците. Ако погледнете Дъг Енгелбарт и първия личен компютър – те идват от Изследователския център за рационализиране на Станфорд, с съответната концепция да усъвършенстват човешките служащи и човешките бойци.
Можем да продължим още нататък – Пало Алто и Станфорд постоянно са били захласнати от усъвършенстването на индивида, за да се обезпечи мястото на Америка в света през 20 век. Бил Шокли схваща това повече от всеки различен. Той пресмята какъв брой повече хора може да убие атомната бомба, спрямо стандартните бомби, и осъзнава, че се приближаваме досега, в който един единствен човек може да унищожи целия свят. И тъкмо това е задачата! Да се сътвори единственият човек, който заслужава и е кадърен да упражнява власт над цялото останало човечество. И в случай че погледнем някого като Питър Тийл или Илон Мъск, които наподобява в действителност желаят това, които наподобява се пробват да се повдигнат над останалото човечество, ще забележим, че това е продължаващата цел на системата. Това е крайната точка на решението от Пало Алто.

- Подобен метод на мислене отразява ли се на метода, по който мислим за психологичното си здраве? Как виждаме себе си като обекти на непрекъснато усъвършенстване?

- Изцяло. И те основават инструментите и средата, в която от нас се желае това. През десетте години след финансовата рецесия единствената група служащи, които имаха стабилно повишаване на заплатите, бяха служащите със следдипломни степени. Свидетели сме на изместване на смисъла на нормалните резултати от живота, което в този момент е сложено върху „ какъв брой можете да усъвършенствате себе си? “

- Как се вписват опиатите в това? Имам поради, че в Силициевата котловина извънредно доста се използват опиати, с цел да бъдат хората по-продуктивни, а Централно разузнавателно управление на САЩ е употребило лизергиновата киселина (LSD) като главно средство за мъчения. Това значи ли, че опиатите са неприятни или по някакъв метод те се вписват в концепцията за непрекъснато усъвършенстване?

- В книгата стигам до извода, че киселината е занимателна. И може да бъде потребна. Искам да кажа, аз взимах LSD до момента в който пишех книгата, с цел да съчетая другите мисловни линии и да подходя към нещата от разнообразни вероятности. Затова мисля, че в това отношение има изгода. Това може да бъде потребно за усъвършенстването, потребно средство, само че въпросът е – потребно защо? И огромна част от метода, по който мислим за киселината, идва от същите хора, които са захласнати от концепцията за рационализиране в софтуерния свят и безусловно от същия Изследователски център за рационализиране на Станфорд.

Микродозирането, да вземем за пример, не е ново изобретение на Силициевата котловина, то е първичното изобретение на използването. Хората, които го откриват първи, вършат опити, давайки на компютърни инженери и архитекти, както и на други научни служащи, дребни дози LSD, пробвайки се да схванат могат ли по този метод да усилят тяхната работливост. Можем ли да усъвършенстваме Америка като ѝ пускаме по малко киселина? А в това време се вършат опити и върху военнопленници и психичноболни пациенти, с цел да се разбере дали LSD може да бъде употребявано като средство за мъчения. Мисля, че една от аргументите Пало Алто да се окаже захласнат от LSD е това, че химикалът е толкоз мощен, а на място, което е захласнато от успеваемост и от работливост и от власт, този химикал може да се оцени уместно – той има толкоз трагичен резултат в толкоз ниски дози. Мисля, че единствената сравнима по мощ съставна част е ботулизмът. Те желаят да впрегнат силата му по същия метод, както желаят да впрегнат силата на транзисторите или на атомната просвета – за американския план. Така че, не е съвпадане, че попада в категорията с останалите неща.

- Предвид обстоятелството, че всички тези хора управляват света, а ние живеем в технодистопия, какво Ви дава вяра?

- Изучаването на историята постоянно носи малко обезсърчение и малко вяра, в случай че се прави вярно. При писането на книгата открих образци за ужасяващи неща, които не вещаят нищо положително за бъдещето. Но за всяко такова нещо открих и противоположен образец за хора, които оказват опозиция даже и в най-трудните обстановки. Това е доказателство, че ние в никакъв случай няма да се предадем. Не могат да се отърват от нас. И това ми дава убеденост, в най-общ смисъл. А в по-конкретен смисъл, в случай че погледнем последните 10-15 години и смяната в световната политика и в американската политика – всички протести, които видяхме – тези неща ме въодушевиха да напиша тази книга. Това ми подсказва, че без значение какъв брой е неприятно ситуацията, то е също по този начин и надълбоко неспокойно, и в това безпокойство можем да се възползваме от правата си, от разсъдъка и мисълта си, с цел да променим нещата.


Инфо: mentalhellth.xyz

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова

 

 

 

Източник: glasove.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР